Количество (титър) на Анти-А и Анти-В антитела (A/B abs)

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ:

Титър (количество) на свободните в серума антиеритроцитни антитела.
При положителен скрининг за свободни в серума антиеритроцитни антитела се препоръчва да бъде определена тяхната специфичност и титър.

Специфичност- показва към кои конкретни еритроцитни антигени са насочени антителата.

Титърът- дава информация за количеството на антителата в серума/ плазмата.

Промените в титъра на:

• естествените анти-А и анти-В антитела и образуване на имунни при АВО несъвместимост майка/плод
• анти- D при Rh(D) несъвместимост майка/плод
• както и на други клиничнозначими антиеритроцитни антитела са важен прогностичен показател за очаквана Хемолитична болест на новороденото по време на бременността.

Титър на антителата се изследва и при други пациенти с доказани клиничнозначими антитела:

• при пациенти с алоимунизация, претърпели многократни хемотрансфузии и в резултат формирали антиеритроцитни антитела към чужди еритроцитни антигени се изследва титъра на конкретното клиничнозначимо антитяло.
• при пациенти с автоимунна хемолитична анемия се изследва титъра на автоеритроантителата.
• при пациенти с алогенна трансплантация при HLA- съвместими, АВО-несъвместим донор се изследва титъра на анти- А и анти- В антителата.

Титрацията е полуколичествен метод за определяне на концентрацията на антителата. Определя се активността на антителата в серия от последователни двойни разреждания на серум или плазма.

 Изследването се извършва след положителен скрининг за антиеритроцитни антитела, при който са доказани:

• свободни в серума автоеритроантитела ( насочени срещу антигени на собствените еритроцити) при автоимунни хемолитични анемии и други автоимунни заболявания;
• алоеритроантитела ( насочени срещу антигени на чужди еритроцити) при алоимунизация в резултат на предшестващ антигенен стимул- бременност, аборт, кръвопреливане и др.;

ПРОБОВЗЕМАНЕ:

Венозна кръв

Ключови думи:

Количествено определяне на антиеритроцитни антитела (RBCs Ab titer), титър