Изследване за 14 типа Високорискови папиломи (HPV)

Обща информация:

Тест за носителство на високорискови папиломи (HR- HPV) се извършва чрез откриване на вирусната ДНК с високоспецифичен PCR метод в клетки от лигавицата на шийката на матката.

Тестът симултантно генотипира двата основни причинители на дисплазии и цервикален папилом (HPV- 16 и HPV-18) и скринира за  наличие или отсъствие на някой от останалите 12 високорискови типа HPV (16, 18, 31, 33, 35, 39, 45, 51, 52, 56, 58, 59, 66, 68) без да се конкретизира типа на вируса.

Генотипираните типове (16,18) се установяват в 70 % от случаите на цервикален карцином.

HPV (Human Papilomavirus) са двойно – верижни ДНК вируси от семейство Papilomaviridae, класифицирани по типове с номера според реда на откриването им. Познати са над 100 типа на HPV, от които около 40 са свързани с инфекции в гениталната област. Гениталните типове HPV се категоризират според епидемиологичната им връзка с рака на шийката на матката на:

• Нискорискови вирусни типове – 6, 11, 42, 43, 44. Нискорисковите вирусни типове са свързани с нисък риск от прогресиране. Причинители са  основно на доброкачествени или нискостепенни цервикални лезии, генитални кондиломи или рецидивираща респираторна папиломатоза.
• Високорискови вирусни типове – 16, 18, 31, 33, 35, 39, 45, 51, 52, 56, 58, 59, 66. Високорисковите вирусни типове са свързани с изключително висок риск от развитие на злокачествено заболяване. Причинители са на нискостепенни, високостепенни цервикални лезии и инвазивен карцином.

Високорисковите вирусни типове се свързват с развитието на рак на шийката на матката – установяват се в 99,7% . Откривателят на връзката между HPV  инфекцията и онкогенезата  е немският проф. Харалд Цур Хаузен, който през 2008г. получава Нобелова награда за откритието си.

Кои са рисковите групи и фактори за папилома  инфекция?

Смята се, че основен риск е броят на сексуалните партньори, особено при рисково сексуално поведение. Ранното започване на полови контакти, както и отслабената имунна система, тютюнопушенето и лошата интимна хигиена също са рискови фактори. Важно е да се знае, че почти всеки, който е имал сексуален контакт с друг човек, може да се инфектира с HPV. Всяка сексуално активна жена – дори да е била само с един партньор, който е имал други партньори – е застрашена от инфекция с HPV. Това включва и жени, които са имали сексуален контакт с други жени.

Тъй като, основната причина за появата на дисплазия са високо рисковите щамове на HPV, всеки който някога е имал интимен генитален контакт е потенциално застрашен от това състояние.
Освен това, някои фактори могат да увеличат риска от развитието на една HPV инфекция в предракови увреждания (и по-късно – в рак на шийката):

• Излагането (в утробата) на медикамента диетилстилбестрол (DES), който е предписван на много жени за предпазване от спонтанен аборт между 1938 и 1971 г.
• Заразяване с хламидии или Herpes simplex вирус тип 2 (две различни полово предавани инфекции).
• Наличието на засегнати от заболяването роднини по първа линия от женски пол (майка, сестра). Според International Journal of Cancer, в тези случаи рискът се увеличава трикратно.
• Състояния, водещи до отслабване на имуннитета (напр. СПИН).
• Пушенето, което пречи на организма да се бори с инфекциите. Изчислено е, че пушенето увеличава двойно риска от развитие на CIN 3 от изменени клетки.
• Ниски нива на фолиева киселина (витамин от тип B). 

Какви са симптомите при човешкия папиломен вирус ( HPV)?

HPV инфекцията най-често е преходна, протича безсимптомнно и не причинява клинични проблеми. В 70% от случаите организмът се справя с HPV до 1 година и в 90% до 2 години посредством клетъчно – медииран имунен отговор. Средната продължителност на новите инфекции е 8 месеца. Въпреки оздравяването на жената, първичната инфекция с HPV не се последва от изграждане на стабилен имунитет т.е. жената не е предпазена от повторно заразяване с HPV от същия или други типове. В около 20% от случаите, обаче, инфекцията не завършва със спонтанно оздравяване, а напредва, бавно и стъпаловидно от ниско- и високостепенна цервикална лезия/дисплазия  към рак на маточната шийка. При нелекувани жени периодът между инфектирането и развитието на рак на маточната шийка се измерва с десетилетия, обикновено 10-20 години.

Кога се препоръчва ЧПВ (HPV) – ДНК тест?

ЧПВ (HPV) – ДНК тестът се препоръчва при ежегодния профилактичен скрининг на жените. Тестът е пόказен и при резултат от цитонамазка, посочващ съмнение за инфекция с папилома вирус. Изследването се прави и преди  ваксинация на млади девойки/жени с цел установяване здравния статус на пациента по отношение на инфекция с ЧПВ. Ваксините са насочени  към HPV-16 и HPV-18 генотипове, затова тестът на Лаборекспрес 2000 е изключително подходящ .

Дисплазията е медицински термин за наличието на клетъчни изменения в шийката, причинени от HPV. Ако измененията са леки и малобройни, обикновено отшумяват без лечение. При някои случаи на умерена дисплазия и при повечето случаи на тежка дисплазия, обаче, тези увреждания не отшумяват от само себе си. На този етап, клетките се считат за „редракови“: с други думи, ако не бъдат открити и третирани своевременно, те могат да се развият в рак на шийката.

След лечение вашият лекуваш лекар също може да Ви препоръча контролен ЧПВ – ДНК тест.

Как се предава човешкият папиломен вирус ( HPV )?

Рискът от заразяване с HPV е много висок, около 80% от жените се заразяват с HPV през сексуалноактивния си живот. Инфекцията се предава изключително по полов път, но също така и при контакт кожа – кожа. Използването на презерватив намалява риска от предаване, но не го елиминира напълно. Мъжете също могат да се заразят и да предават инфекцията, но при тях рискът от клетъчни изменения е по-нисък. Гениталната повърхност при мъжете не е толкова податлива, дори когато HPV е налице за дълъг период от време. Развитието на клетъчни изменения зависи от това дали вирусът се очиства или остава налице за по-дълъг период от време, както и от други фактори, които все още не са изяснени изцяло.

По натоящем няма противовирусно лечение, но съзнанието, че има такава инфекция, позволява по-често да се следи шийката, докато вирусът е налице. Ако настъпят клетъчни изменения, те могат да бъдат третирани, за да се предотврати превръщането им в ракови.

Как се взима материал за ЧПВ (HPV) –  PCR  тест?

Пробата за ЧПВ – ДНК тест се взима така, както при материал за цитонамазка. Изследването представлява ДНК анализ на взетата проба и позволява да се установи наличието на вирусна ДНК в нея. HPV тестът се препоръчва успоредно с цитонамазката, като двете изследвания не са взаимозаменяеми.

Тестът за високорискови папиломи не  е РAP – тест. Цитонамазката, позната още като РAP – тест, е стандартна скринингова процедура в профилактиката на рака на маточната шийка. Чрез наблюдение под микроскоп, методът открива клетки с променена морфология, взети от лигавицата на маточната шийка. В профилактиката на предраковите и раковите изменения на маточната шийка има два скринингови теста, които се провеждат – цитонамазка (РAP – тест) и HPV тест. Предраковите състояния и ранните стадии на заболяването обикновено не предизвикват болка или други симптоми, затова трябва да се търсят активно чрез редовни гинекологични прегледи и изследвания.

Не забравяйте, че изследвайки се в Лаборекспрес 2000 за високорискови папиломи, Вие и Вашият лекар знаете за проблема и можете да вземете мерки за редовното проследяване на Вашата шийка. Важно е да предприемете всички действия, които лекарят Ви препоръча в резултат от положителния HPV тест. Най-висок остава рискът при жени с продължителна инфекция с високо рисков HPV, които не са наясно с това и не си правят редовни цитонамазки и HPV тестове.

Условия за взимане на материал, подготовка и манипулация: