Изследване за 14 типа Високорискови папиломи (HPV)

Обща информация:

Тест за носителство на високорискови папиломи (HR- HPV) се извършва чрез откриване на вирусната ДНК с високоспецифичен PCR метод в клетки от лигавицата на шийката на матката.

Тестът открива наличието на 14 високорискови папиломи като едновременно генотипира двата основни причинители на дисплазии и цервикален папилом (HPV - 16 и HPV - 18) и скринира за  наличие или отсъствие на някой от останалите 12 високорискови типа HPV ( 31, 33, 35, 39, 45, 51, 52, 56, 58, 59, 66, 68).

Генотипираните типове (16,18) се установяват в 70 % от случаите на цервикален карцином.

HPV (Human Papilomavirus) са двойно – верижни ДНК вируси от семейство Papilomaviridae, класифицирани по типове с номера според реда на откриването им. Познати са над 100 типа на HPV, от които около 40 са свързани с инфекции в гениталната област. Гениталните типове HPV се категоризират според епидемиологичната им връзка с рака на шийката на матката на:

• Нискорискови вирусни типове – 6, 11, 42, 43, 44. Нискорисковите вирусни типове са свързани с нисък риск от прогресиране. Причинители са  основно на доброкачествени или нискостепенни цервикални лезии, генитални кондиломи или рецидивираща респираторна папиломатоза.
• Високорискови вирусни типове – 16, 18, 31, 33, 35, 39, 45, 51, 52, 56, 58, 59, 66. Високорисковите вирусни типове са свързани с изключително висок риск от развитие на злокачествено заболяване. Причинители са на нискостепенни, високостепенни цервикални лезии и инвазивен карцином.

Високорисковите вирусни типове се свързват с развитието на рак на шийката на матката – установяват се в 99,7% . Откривателят на връзката между HPV  инфекцията и онкогенезата  е немският проф. Харалд Цур Хаузен, който през 2008г. получава Нобелова награда за откритието си.

Кои са рисковите групи и фактори за папилома  инфекция?

Смята се, че основен риск е броят на сексуалните партньори, особено при рисково сексуално поведение. Ранното започване на полови контакти, както и отслабената имунна система, тютюнопушенето и лошата интимна хигиена също са рискови фактори. Важно е да се знае, че почти всеки, който е имал сексуален контакт с друг човек, може да се инфектира с HPV. Всяка сексуално активна жена – дори да е била само с един партньор, който е имал други партньори – е застрашена от инфекция с HPV. Това включва и жени, които са имали сексуален контакт с други жени.

Тъй като, основната причина за появата на дисплазия са високо рисковите щамове на HPV, всеки който някога е имал интимен генитален контакт е потенциално застрашен от това състояние.
Освен това, някои фактори могат да увеличат риска от развитието на една HPV инфекция в предракови увреждания (и по-късно – в рак на шийката):

• Излагането (в утробата) на медикамента диетилстилбестрол (DES), който е предписван на много жени за предпазване от спонтанен аборт между 1938 и 1971 г.
• Заразяване с хламидии или Herpes simplex вирус тип 2 (две различни полово предавани инфекции).
• Наличието на засегнати от заболяването роднини по първа линия от женски пол (майка, сестра). Според International Journal of Cancer, в тези случаи рискът се увеличава трикратно.
• Състояния, водещи до отслабване на имуннитета (напр. СПИН).
• Пушенето, което пречи на организма да се бори с инфекциите. Изчислено е, че пушенето увеличава двойно риска от развитие на CIN 3 от изменени клетки.
• Ниски нива на фолиева киселина (витамин от тип B). 

Какви са симптомите при човешкия папиломен вирус ( HPV)?

HPV инфекцията най-често е преходна, протича безсимптомнно и не причинява клинични проблеми. В 70% от случаите организмът се справя с HPV до 1 година и в 90% до 2 години посредством клетъчно – медииран имунен отговор. Средната продължителност на новите инфекции е 8 месеца. Въпреки оздравяването на жената, първичната инфекция с HPV не се последва от изграждане на стабилен имунитет т.е. жената не е предпазена от повторно заразяване с HPV от същия или други типове. В около 20% от случаите, обаче, инфекцията не завършва със спонтанно оздравяване, а напредва, бавно и стъпаловидно от ниско- и високостепенна цервикална лезия/дисплазия  към рак на маточната шийка. При нелекувани жени периодът между инфектирането и развитието на рак на маточната шийка се измерва с десетилетия, обикновено 10-20 години.

Кога се препоръчва ЧПВ (HPV) – ДНК тест?

ЧПВ (HPV) – ДНК тестът се препоръчва при ежегодния профилактичен скрининг на жените. Тестът е пόказен и при резултат от цитонамазка, посочващ съмнение за инфекция с папилома вирус. Изследването се прави и преди  ваксинация на млади девойки/жени с цел установяване здравния статус на пациента по отношение на инфекция с ЧПВ. Ваксините са насочени  към HPV-16 и HPV-18 генотипове, затова тестът на Лаборекспрес 2000 е изключително подходящ .

Дисплазията е медицински термин за наличието на клетъчни изменения в шийката, причинени от HPV. Ако измененията са леки и малобройни, обикновено отшумяват без лечение. При някои случаи на умерена дисплазия и при повечето случаи на тежка дисплазия, обаче, тези увреждания не отшумяват от само себе си. На този етап, клетките се считат за „редракови“: с други думи, ако не бъдат открити и третирани своевременно, те могат да се развият в рак на шийката.

След лечение вашият лекуваш лекар също може да Ви препоръча контролен ЧПВ – ДНК тест.

Как се предава човешкият папиломен вирус ( HPV )?

Рискът от заразяване с HPV е много висок, около 80% от жените се заразяват с HPV през сексуалноактивния си живот. Инфекцията се предава изключително по полов път, но също така и при контакт кожа – кожа. Използването на презерватив намалява риска от предаване, но не го елиминира напълно. Мъжете също могат да се заразят и да предават инфекцията, но при тях рискът от клетъчни изменения е по-нисък. Гениталната повърхност при мъжете не е толкова податлива, дори когато HPV е налице за дълъг период от време. Развитието на клетъчни изменения зависи от това дали вирусът се очиства или остава налице за по-дълъг период от време, както и от други фактори, които все още не са изяснени изцяло.

По натоящем няма противовирусно лечение, но съзнанието, че има такава инфекция, позволява по-често да се следи шийката, докато вирусът е налице. Ако настъпят клетъчни изменения, те могат да бъдат третирани, за да се предотврати превръщането им в ракови.

Как се взима материал за ЧПВ (HPV) –  PCR  тест?

Пробата за ЧПВ – ДНК тест се взима така, както при материал за цитонамазка. Изследването представлява ДНК анализ на взетата проба и позволява да се установи наличието на вирусна ДНК в нея. HPV тестът се препоръчва успоредно с цитонамазката, като двете изследвания не са взаимозаменяеми.

Тестът за високорискови папиломи не  е РAP – тест. Цитонамазката, позната още като РAP – тест, е стандартна скринингова процедура в профилактиката на рака на маточната шийка. Чрез наблюдение под микроскоп, методът открива клетки с променена морфология, взети от лигавицата на маточната шийка. В профилактиката на предраковите и раковите изменения на маточната шийка има два скринингови теста, които се провеждат – цитонамазка (РAP – тест) и HPV тест. Предраковите състояния и ранните стадии на заболяването обикновено не предизвикват болка или други симптоми, затова трябва да се търсят активно чрез редовни гинекологични прегледи и изследвания.

Не забравяйте, че изследвайки се в Лаборекспрес 2000 за високорискови папиломи, Вие и Вашият лекар знаете за проблема и можете да вземете мерки за редовното проследяване на Вашата шийка. Важно е да предприемете всички действия, които лекарят Ви препоръча в резултат от положителния HPV тест. Най-висок остава рискът при жени с продължителна инфекция с високо рисков HPV, които не са наясно с това и не си правят редовни цитонамазки и HPV тестове.

Условия за взимане на материал, подготовка и манипулация: