Марсилска треска (Ricettsia conorii) IgM
Обща информация:
Тестът представлява хемилуминисцентна реакция за качествена детекция на IgM антитела срещу Rickettsia conorii в серум. Правилно е да се изследва заедно с IgG антитела за да се стадира инфекцията. Марсилската треска е остро инфекциозно заболяване с причинител Рикетсия конори.Възниква при ухапване от заразени кърлежи. Източник и преносител на инфекцията е кучешкия кърлеж-Rhipicephalus sanguineus.
Марсилската треска е второто по честота след Лаймска болест заболяване, предавано чрез кърлежи. Заразяването става чрез ухапване от кучешки кърлеж и по-рядко при попадане на телесното съдържимо на кърлежа през конюктивата и при размачкването му с пръсти. Марсилската треска е разпространена предимно в Южна България и по Черноморието. Това налага при ухапване от кърлеж и появата на тъмна коричка на мястото на ухапването, да се изследват антителата срещу причинителя .
Как протича заболяването?
На мястото на ухапването често се появява неболезнено уплътнение (тъмно петно), покрито с тъмна коричка, което в много от случаите остава незабелязано. След скрит период от 3 - 7 дни заболяването започва с висока температура, силно главоболие, мускулни ставни болки, отпадналост, гадене, повръщане и зачервяване на очите. След 3 - 4 дни се появява характерен едропетнист обрив по цялата тяло, включително по дланите и стъпалата. С появата на обрива значително се влошава общото състояние на болния. Температурата продължава около 10 дни, но при правилно антибиотично лечение спада до 3 - 4 дни. При нелекуваните случаи може да се стигне до тежко засягане на черния дроб, бъбреците, нервната система и поява на кръвоизливи. През последните години се наблюдава зачестяване на тежките форми. При своевременно и адекватно антибиотично лечение настъпва оздравяване и пълно възстановяване.
Предпазване от Марсилска треска.
Предпазването от болестта се осъществява чрез предпазване от ухапване от кърлеж. Необходимо е да се спазват някои прости правила – носене на светли дрехи, дълги чорапи и панталони при пребиваване в тревисти райони, старателно оглеждане на тялото след прибирането вкъщи. При откриване на кърлеж трябва веднага да се потърси медицински специалист, който бързо да го извади. Не бива да се правят опити за самостоятелно отстраняване на кърлежа, защото може да се разкъса тялото му по време на ваденето. Премахването му става чрез захващане с пинсети и леко опъване. На пострадалият се назначава и антибиотична терапия.
Клиничното протичане се характеризира с отчетлива стадийност на болестта, като острият стадий преминава за около 10-14 дни. Въпреки че Марсилската треска е леко протичащо заболяване, тежки усложнения със засягане на нервната система се срещат при 6-10% от случаите,настъпващи най-често в резултат на ненавременно диагностициране на заболяването и прилагането на бета-лактамни антибиотици като емпирична терапия. При т.нар. малигнени форми на Марсилска треска може да се развие иктер, хеморагии от гастроинтестиналния тракт, пневмония, ступор, кома,орхит ,менингизъм,ретинопатия,невро-сензорна загуба на слуха или миалгичен артрит. За да се класифицира като малигнена форма ,в дадения случай трябва да се наблюдават 2 или повече от специфичните клинични симптоми, в комбинация с промени в 2 или повече от следните лабораторните показатели: тромбоцитопения, повишен креатинин, хипонатриемия, хипокалциемия или хипоксемия.
Препоръчителен е следният панел от лабораторни изследвания, като той зависи от стадия на заболяването, тежестта на клиничното протичане и съпътстващата патология:
-
ПКК с ДКК – нормохромна анемия, левкопения с лимфопения,тромбоцитопения (35% от пациентите)
-
Увеличени чернодробни ензими (при 60% от случаите)
-
Креатинин – повишени нива (30% от пациентите)
-
Уринен анализ – хематурия и протеинурия(55 % от пациентите)
-
Фибриноген – повишени стойности се наблюдават през острата фаза на заболяването
Пробовземане:
Венозна кръв
Ключови думи:
марсилска треска