HHV-6 IgG ( Човешки Херпес Вирус-6 )

Обща информация:

Изследват се IgG антитела срещу Човешки Херпес Вирус тип 6.

Клинично се изявява като Еxanthema subitum (Roseola infantum), или “шеста болест„. Първичната HHV-6B инфекция се придобива при пряк контакт на малките деца със заразени по-възрастни лица, най-често чрез слюнка. Доказано е и вертикално предаване на HHV- 6 , но то се среща само при 1-2% от всички раждания. HHV-6 се интрегрира в хромозомите при имунокомпетентни пациенти и това води до високи нива на вирусна ДНК в кръвта и серума. Този факт трябва да се има пред вид при интерпретация на лабораторните резултати от молекулярно-биологичните изследвания. Клиничата изява е с начален токсиинфекциозен синдром, повишаване на температурата, уголемяване на шийните лимфни възли и ринофарингит. След това се появява макулопапулозен обрив по тялото (без крайниците и лицето), който бързо изчезва, без да остава белези. HHV-6B инфекция при бебета е най-честата причина за температурно предизвикани гърчове . В проспективно проучване, включващо деца на възраст от 1 месец до 5 години, е установено, че HHV-6B често се свързва с фебрилен епилептичен статус (както и HHV-7, макар и в по-малка степен). Инфекциите с HHV-6 протичат в повечето случаи без усложнения и са самоограничаващи се. Описани са и асимптомни форми. Рядко инфекцията с HHV-6 може протече с фатален изход. Острата HHV-6 инфекция се среща рядко при имунокомпетентни възрастни лица Клиничната й изява е като мононуклеозоподобно заболяване, протичащо с висока температура, лимфаденопатия или хепатит и по-ряко енцефалит, при негативни вирусологични показатели за CMV или EBV. След първична инфекция HHV-6 остава в латентно състояние в лимфоцити и моноцити и се поддържа нисък вирусен товар в клетките и тъканите. При имунокомпетентни лица тази персистираща инфекция обикновено е без клинично значение. В случаи на имунокомпроментация вирусът се реактивира, като HHV-6А се свързва с по-лоша прогноза.Това състояние се среща в 33-48% от пациентите, подложени на трансплантация на хемопоетични стволови клетки, като често се асоциира и с реактивиране на латентна цитомегаловирусна инфекция. Коинфекцията значително утежнява изхода от заболяването. Клиничната изява е като хепатит, пневмония, костномозъчна супресия, енцефалит, температурно състояние и обрив, както и развитие на реакция на присадката срещу донора (GVHD). Трансмисия на HHV-6 се осъществява и при присаждане на солидни органи и хемопоетични стволови клетки.

При пациенти, заразени с HIV , HHV-6 може да се регулира HIV репликацията да и ускори прогресирането към СПИН. Доказано е, че шести тип херпесен вирус инфектира и разрушава клетките, които продуцират миелин и е в патогенезата на деменцията при HIV. HHV-6 е изолиран от различни тъкани, клетки и телесни течности и се асоциира със следните състояния:

• лимфаденит или лимфаденопатия
• лимфоми и лимфопролиферативни заболявания
• лекарствено-индуциран синдром на хиперчувствителност (DIHS) или лекарствена реакция с еозинофилия и системни симптоми (DRESS)
• синдром на Сьогрен, саркоидоза, системен лупус еритематозус
• синдром на хроничната умора (CFS)
• синдром на Гилен-Баре
• множествена склероза (MS)

HHV-6 антиген е установен в ядрата на олигодендроцитите в плаките на пациенти с MS. Доказана е корелация между анти-HHV-6 IgM антитела и началото на MS в сравнение със здрави лица и на такива с прогресираща мултиплена склероза.

• Лабораторни изследвания

Препоръчителен е следния панел от лабораторни изследвания зависи от клиничната картина и имунния статус на пациента:

• ПКК с ДКК – левкопения с относителна левкоцитоза
• оценка на бъбречна функция – при бъбречна трансплантация
• чернодробни ензими-при хепатит и чернодробна дисфункция
• серологични изследвания- доказване на специфични анти- HHV-6 IgG антитела

Резултатите от вирусологичните изследвания трябва да се тълкуват в контекста на цялостната клинична картина. Положителните стойности могат да означават заболяване, но така също и напрегнат имунитет.