Хепатит Б (Hepatitis B) Anti HBs
Обща информация:
Тестовете предлагани от Лаборекспрес 2000 установяват настояща или предходна инфекция с вируса на Хепатит В (Hepatitis B virus; HBV). Някои от тестовете отчитат вирусни протеини(антигени) или антитела продуцирани от организма на пациента в отговор на инфекцията. Съществуват и такива, които отчитат генетичния материал(вирусен товар) на вируса.
Хепатит В е един от петте вируси, причиняващи възпаление на черния дроб. Вирусът се предава чрез контакт с кръв или други телесни течности от инфектиран човек. Експозиция може да има в различни случаи: сексуален контакт, употреба на общи спринцовки, операции, зъболекарски манипулации, от майка на плода по време на раждане или след това. Вирусът не се предава при случаен контакт като ръкостискане, кашлица, но издържа до 7 дни във външни условия. По този начин може да бъде предаден при употреба на общи четки за зъби, ножчета за бръснене, самоволно правене на татуировки, пиърсинг. В повечето случаи пациентите не са наясно, кога точно са били инфектирани.
Ваксина против Хепатит В се прилага при новородени и при лица с риск от заразяване от хепатит(медицински лица) или посещаващи райони с повишена заболеваемост. Важно е да се отбележи , че имунитетът при ваксиниране не е 100 % и трябва да се проследява периодично (на 3-5 години), за да бъде сигурен пациентът. Все пак е препоръчително да се спазват и предпазни мерки и избягване на рискови фактори.
Ходът на заболяването при различни пациенти се различава – от лека форма до сериозно протичаща с години хронична инфекция. В определени случаи хроничното носителство води до сериозни усложнения като цироза или чернодробен рак.
Различаваме:
- Остра инфекция – наличие на типични за хепатит симптоми с позитивен скрининг тест
- Хронична инфекция-персистираща инфекция с установен вирус от лабораторни тестове и чернодробно възпаление
- Носителство (инактивна) инфекция- персистираща инфекция, но без възпаление (носител е човек, който изглежда в добро здраве ,но носи вируса и потенциално може да зарази други)
- Изчистена (излекувана) инфекция-не се установяват доказателства за инфекция; тестове за вирусен антиген и ДНК тестове са негативни като няма симптоми за чернодробно възпаление (въпреки, че в много случаи вирусът е интегриран в клетките в неактивно състояние)
- Реактивация –възвръщане към HBV инфекция с чернодробно увреждане при пациент-носител или такъв ,който е бил установен като излекуван.Това се среща най-често при хора на химиотерапия или имуносупресанти.
Въпреки, че хепатит В е потенциално сериозно заболяване, хронифицирането при повечето възрастни пациенти е сравнително ниско.За съжаление при деца хронифицирането достига 90 % при новородените и пада до 10 % при деца в училищна възраст.
Симптоматика: голяма част от пациентите с хроничен хепатит нямат симптоми. При острите форми симптомите не се различават от другите вирусни хепатити: треска, умора, гадене, повръщане, иктер(жълтеница). При остър хепатит черният дроб не функционира нормално. Не може да метаболизира токсини и други междинни продукти на обмяната като билирубин например. Затова е препоръчително диагностицирането на хепатит да се съпровожда с чернодробни пакети предлагани от лабораторията.
Това е един от първите задължителни маркери в диагностиката на Хепатит В.
Анти-HBs или HBsAb- изследване за антитела към повърхностен антиген на хепатит В. Установяването на антитела при пациента показва, че е защитен срещу вируса на хепатит В. Тази защита може да бъде резултат от поставянето на ваксина или успешно възстановяване от отминала инфекция. Пациентът не може да заразява и не може да разпространявате хепатит B на други хора, както и не може да се инфектира отново, тъй като антителата са протективни. Пациентът не се нуждае от ваксинация.
Пробовземане:
Венозна кръв
Ключови думи:
Хепатит Б (Hepatitis B) Anti HBs
