Анти - глиадинови антитела (Gliadin AB) IgA + IgG

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ:

Глутеновата ентеропатия (цьолиакия) представлява хронична болест,засяга както деца, така и възрастни, преобладаваща при жени, с прицелен орган тънкото черво, атрофия на вилозния апарат и води до поява на малдигестия и малабсорбция. ГЕ се характеризира с имуно-медиирано увреждане на йеюналната лигавица, което се развива при генетично възприемчиви лица от прием на глутен. Болните с ГЕ не понасят глиадин – алкохол-разтворима фракция на глутена. Глутенът от своя страна представлява белтък, който се среща в пшеницата, ръжта, ечемика и овеса. Част от пациентите понасят без последствия овес, но е необходим строг контрол и индивидуална преценка. Когато болните с ГЕ приемат глиадин, то тънкочревната им лигавица се уврежда от имунологично медиирана възпалителна реакция, водеща в крайна сметка да малабсорбция. В класическата си форма цьолиакията се представя с изоставане в растежа, теглото и диария, но в атипичните форми може да има леко набелязана или липсваща симптоматика.
Описани са различни рискови фактори, които повишават възможността от развитие на ГЕ:

• Фамилна обремененост.
• Кавказка раса.
• Европейски произход.
• Женски пол.
• Захарен диабет 1 тип, ранна остеопороза
• Херпетиформен дерматит, Даун синдром, желязодефицитни анемии, закъснял пубертет.
• Количеството и качеството на глутена в храната може да играе роля като рисков фактор. Ранното захранване с глутен-съдържащи храни може да е рисково за по-късна изява на ГЕ.
• Някои инфекции могат да улеснят имунен отговор към глутена, водещ до ГЕ. Антитела, насочени срещу капсида VP7 на ротавирусите, притежават кръстосана реактивност с тъканната трансглутаминаза - най-големият автоантиген при ГЕ.

IgA и IgG антиглиадиновите антитела бяха първите, въведени за диагностични цели през 80-те години на ХХ-ти век. IgA е по-специфичен, а IgG е по-чувствителен за ГЕ. Тъй като глиадинът минава през увредената чревна бариера, антиглиадинови антитела могат да се продуцират и при други състояния като езофагит, гастрит, скорошен гастроентерит, язвен колит и болест на Crohn.
Фалшиво-негативни проби за ГЕ при изследване на IgA могат да се установят при случаите със селективен IgA-дефицит. Затова е добре да се изследва равнището на IgA. В случай на дефицит на се определят съответните IgG.

Антитяло: IgA антиглиадинови антитела

Чувствит.(%): 50 до 65

Специф.(%): до 100

Ход: Персистират по-дълго от IgA антиендомизиумните антитела >6 месеца

Антитяло: IgG антиглиадинови антитела

Чувствит.(%): 55 до 100

Специф.(%): 40 до 98

Ход: Най-дълго персистиращи – до 1 год. след въвеждане на БГД

Титрите на антителата намаляват при консумация на храна без глутен.По тази причина , серологичните тестове са с ограничен принос, ако се провеждат по време на безглутенова диета.

ПРОБОВЗЕМАНЕ:

Венозна кръв

Ключови думи:

Анти - глиадинови антитела, Gliadin AB, IgA, IgG