Антитела дезамидиран глиадин (Anti-Deamidated Gliadin Peptide DGP) IgA + IgG

Обща информация:

Глутеновата ентеропатия (цьолиакия) представлява хронична болест, засяга както деца, така и възрастни, преобладаваща при жени, с прицелен орган тънкото черво, атрофия на вилозния апарат и води до поява на малдигестия и малабсорбция.ГЕ се характеризира с имуно-медиирано увреждане на йеюналната лигавица, което се развива при генетично възприемчиви лица от прием на глутен. Болните с ГЕ не понасят глиадин – алкохол-разтворима фракция на глутена. Глутенът от своя страна представлява белтък, който се среща в пшеницата, ръжта, ечемика и овеса. Част от пациентите понасят без последствия овес, но е необходим строг контрол и индивидуална преценка. Когато болните с ГЕ приемат глиадин, то тънкочревната им лигавица се уврежда от имунологично медиирана възпалителна реакция, водеща в крайна сметка да малабсорбция. В класическата си форма цьолиакията се представя с изоставане в растежа,теглото и диария, но в атипичните форми може да има леко набелязана или липсваща симптоматика.
Описани са различни рискови фактори, които повишават възможността от развитие на ГЕ:

• Фамилна обремененост.
• Кавказка раса.
• Европейски произход.
• Женски пол.
• Захарен диабет 1 тип, ранна остеопороза
• Херпетиформен дерматит, Даун синдром, желязодефицитни анемии, закъснял пубертет
• Количеството и качеството на глутена в храната може да играе роля като рисков фактор. Ранното захранване с глутен-съдържащи храни може да е рисково за по-късна изява на ГЕ.
• Някои инфекции могат да улеснят имунен отговор към глутена, водещ до ГЕ. Антитела, насочени срещу капсида VP7 на ротавирусите, притежават кръстосана реактивност с тъканната трансглутаминаза - най-големият автоантиген при ГЕ.

Изследването на антитела срещу дезамидиран глиадин в комбинация с антитела срещу тъканна трансглутаминаза и анти-глиадиновите антитела подпомагат диагностиката при пациенти със съмнение за глутенова ентеропатия.

Фалшиво-негативни проби за ГЕ при изследване на IgA могат да се установят при случаите със селективен IgA-дефицит. Затова е добре да се изследва равнището на IgA. В случай на дефицит на се определят съответните IgG.

В последните години тези антитела се наложиха в скрининг пакета за глутенова ентеропатия при деца и възрастни. Те са с висока специфичност и чувствителност и не дават толкова фалшиво позитивни резултати ,както е при глиадиновите антитела.Могат да бъдат използвани наравно с антитела срещу тъканна трансглутаминаза и ендомизиум.
За потвърждение на диагнозата след серологичните тестове , лекуващият лекар може да назначи биопсия и генетичен тест.

Пробовземане:

Венозна кръв

Ключови думи:

Антитела дезамидиран глиадин, Anti-Deamidated Gliadin Peptide DGP, IgA + IgG