anti - TPO + Anti - TG

Обща информация:

TPO антителата са насочени срещу тиреоидната пероксидаза и са идентични с МАТ антителата. Инхибират ензимната активност, деструктират тиреоидната тъкан и блокират нейната функция, което клинично се проявява като хипотиреоидизъм. Обикновено са високи още преди изявата на клиничните белези на болестта. Най-често се позитивират при тиреоидита на Hashimoto. При това те са не само с висока чувствителност, но и висока специфичност. Изследването им се препоръчва и при други автоимунни заболявания на жлезата, а също и при продължително лечение с амиодарон, IFNα, IL-2 и литий. Важно е да се проследят при синдром на Даун, а в акушерската практика при предполагаема тиреоидна дисфункция по време на бременността, при постпартален тиреоидит, при спонтанни аборти и in vitro фертилизация.

Заболяванията на щитовидната жлеза трябва да бъдат проследявани във времето чрез хормони и специфични маркери. Някои от болестите на жлезата са с автоимунна генеза, което означава, че се образуват антитела срещу собствени тъкани (в случая срещу тиреоидини структури).

Тиреоглобулинови антитела (Tg Ab, TAT)са насочени срещу тиреоглобулина. Това е белтък, които се синтезира от щитовидните клетки (тиреоцити). Този протеин има ключова роля в синтеза на щитовидни хормони. Когато антителата се насочат срещу тиреоглобулинът, неговата функция се нарушава. ТАТ имат важна диагностична стойност при автоимунните заболявания на щитовидната жлеза, но не могат да изместят тежестта ТРО антителата. ТАТ са по-малко чувствителни, но въпреки това тяхно изследване е нужно. Трябва да бъдат установени съвместно нивата както на ТРО, така и на ТАТ, за да бъде поставена съответната диагноза. При тиреоидит на Хашимото се позитивират в 60% от случаите, при Базедова болест – 30%, а при подостър тиреоидит – 10-20%.

Пробовземане:

Венозна кръв, сутрин на гладно

Ключови думи:

anti tpo, anti tg