Автоантитела към глутамат декарбоксилаза - 65 (Autoantibodies to Glutamate decarboxylase / GAD-65)

Обща информация:

Утвърден имунологичен маркер в диагнозата на захарен диабет наред с антиинсулиновите антитела (IAA), антитела към тирозин-фосфатазата(IA-2Ab) и Антителата към цинков транспортер 8(Zn T8).
Атоантителата срещу бета-клетките на Лангерханс (така наречените автоантигени) се появяват преди клиничната изява на диабет. В детска възраст имат висока концентрация и са предиктор за риска от заболяване диабет тип 1.  Препоръчва се определянето им при диагностика и назначаване на инсулиново лечение.
Поради дългото присъствие на анти-GAD-Ат (в продължение на години) и предоминирането им над ICA/IA2, положителният тест за анти-GAD изглежда е най-надеждния серологичен маркер за автоимунен инсулинит при възрастните (диагностична чувствителност над 60% )

Рискови пациенти са:

• пациенти с нормално тегло
• възраст >35 години
• фамилна история за Тип 1 ЗД
• инсулинов дефицит (намалени или ниски нива на плазмен С-пептид на гладно и след стимулация с глюкагон) без или с минимално нарушение в инсулиновото действие; намаляващ ИТМ
• ниска честота на свързани с диабета хронични усложнения или на маркери на метаболитния синдром (артериална хипертония и дислипидемия) при откриване на нарушението в глюкозната хомеостаза и през първите 5 години след поставяне на диабетната диагноза

За потвърждаването на LADA при тези пациенти трябва да се определят имунологични параметри (скрининг за анти-GAD-Ат и ICA), както и да се измерва С-пептидът
Високият титър на анти-GAD-Ат и положителните тестове за множествени специфични антитела са показатели за бета-клетъчен стрес/деструкция и бяха свързвани с намалени или ниски нива на плазмен С-пептид, който е ясно доловим маркер за понижена и затихваща бета-клетъчна функция.

Пробовземане: 

Венозна кръв 

Ключови думи: 

Автоантитела към глутамат декарбоксилаза - 65, Autoantibodies to Glutamate decarboxylase / GAD-65